В съда:
\"Жертвата е ударена с тъп предмет, най-вероятно: локомотив\".
Жена на свиждане при мъжа си в затвора:
- Слушай, децата вече започнаха да задават въпроси…
- Какво - къде е баща им ли?
- Не - къде си скрил ограбените пари.
Един крадец задигнал виолончело от филхармонията. Докато се измъквал обаче през прозореца, го видял един полицай и го хванал:
- Кво носиш, бе?
- Ми едно виолончело тука…
- Защо си откраднал виолончело...
Съдията:
- Обвиняеми, защо сте зашлевил ищеца с лявата ръка през устата?
- Защото с дясната през това време се ръкувах с него.
Двама бягат по улицата и мъкнат торби с пари, а зад тях ги гони полицията. Единият вика на другия:
- Казах ли ти аз - като забогатееш, веднага ти се появяват някакви проблеми…
- Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години!
- Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете!
\"…и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите…
Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително.\"
- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.
В съда се гледа дело. Съдията пита подсъдимия:
- Професия?
- Акробат.
- Сержант, затворете прозореца.
- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?
- Подсъдими, какво правихте на 22 ноември в 10 сутринта?
- Ами господин съдия, бях тук и ви обяснявах какво съм правил на 5 юни в 8 вечерта…
Следовател разпитва депутат:
- Как ще обясните това, че жена ви всекидневно харчи по 200 долара за дрехи…
- Е какво му е лошото?
- Ами вие получавате по 300 долара на месец!
- Е какво му е хубавото?
Съдията разпитва подсъдимия:
- Заловен сте в момент, в който сте се опитвали да откраднете тапети. Заедно с вас е била и жена ви. Тя участваше ли в кражбата?
- Тя? Не, разбира се! Тя само ми помагаше...
- Защо решихте да ограбите точно този магазин? - пита съдията.
- Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем…
- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията.
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи…