Златко Латев: Важен е човекът зад обектива, не техниката

Златко Латев показва една от изложбите си

Златко Латев е сред известните фотографи в Хасково. Занимава се по-активно от 1980 г. По професия е инженер-технолог, но има завършен факултативен курс по фотография в Пловдив. „Фотографията е не само занаят, но е и изкуство“, споделя Латев. Занимава се с художествена фотография. Казва, че си изкарва прехраната със занаята, отделно снима изключително много артистична художествена фотография, която в България е призната през 1957 г. „Изкуството фотография ме крепи да бъда себе си и да показвам себе, и да преживявам трудните моменти. Артистичната художествена фотография ме държи буден, в настроение, поддържа ми тонуса и жизнената среда“, допълва той.

Вижте какво сподели хасковският фотограф пред Haskovo.net днес - Световният ден на фотографията.

 

- Участвал си в много конкурси и изложби, имаш много отличия и награди, но можеш ли да кажеш, кои са най-ценните за тебе? Кой е най-високия ти връх в кариерата?

- Те наистина са много, не искам да ги споменавам. Една от най-ценните награди е на международния конкурс в Линц (Австрия), където имам първи, втори и трети награди. Това е престижен конкурс на световно ниво, където участват фотографи от над 120 държави и се журират около 40-50 000 фотографии всяка година. И в един такъв конкурс да влезеш в челната тройка, е едно постижение за мене. Смятам го за едно от постиженията за последните няколко години.

   А в България най-голямото ми постижение е голяма награда на „Кодак“ за страната - 1997 г. и наградата на „Канон“ за фото есе. Представих се с черно-бяло фото разказ (фото есе) от 12 фотографии под името „Дим над гората“, където показах безогледното изсичане на красивите гори в България в Източните Родопи. Секат ги за дървени въглища и те основно се изнасят за Гърция. Благодарение на това мое фото есе се спряха тук-там добиването на дървени въглища на открито чрез това страхотно изсичане най-вече на дъбовите гори. Това е едно постижение и удовлетворение за мене, защото фото есето е труден жанр и с няколко снимки, не повече от 12, ти трябва да направиш един разказ, т. е да напишеш една книга. Това е силата на фотографията. Ако една снимка е силна, трябва да говори повече отколкото 100 страници текст, примерно.

- С толкова много успехи не си ли получавал предложения за работа в чужбина?

- Не. Ако човек не е решил да ходи в чужбина и да търси начини, а само да чака предложения, малко ми звучи нереално. Ако съм имал желание, щях да потърся работа в чужбина. Но там нещата също са разделени на комерсиална фотография и художествена. Там също трудно се печели от художествена фотография. Трябва да си голямо име, да си снимал големи звезди или да си правил папарашки снимки, където да покажеш определени неща. Аз никога не съм се стремил към папарашката или комерсиална фотография. Нямал съм и никакво намерение да излизам от България, аз съм привърженик на българската природа, на истинското, българското, на традициите и занаятите в България. Сраснал съм се с природата и най-вече с Родопите, защото съм роден в едно село в подножието на Източните Родопи – в Славяново, община Харманли.

- Снимал ли си известни личности?

- Общо взето, с малки изключения не съм снимал известни личности. Моята природа и нагласа за снимане е такава, че нямам желание да каня и да снимам знаменитости. По принцип снимам обикновени хора и една от последните ми изложби се казва „Нашенци“, където аз показвам най-обикновени хора, които живеят в родопските села. Тя бе показана в над 10 големи галерии в страната, при невероятен успех. Това не са студийни портрети, това са портрети в естествената им среда – в къщата, пред къщата, на улицата, на двора.

- Има ли трудни места и обекти за снимане?

- Има, разбира се. Има много рискови места. Понеже аз снимам и много пейзажи. Има екстремни места, които за човек са труднодостъпни. В планината например трябва да се спуснеш с въже, да преминеш с лодка или сал, за да снимаш определено нещо. Разбира се, че има рискове. Много е важно, когато човек снима на открито, да се съобразява с естествения източник – слънцето. Понякога се налага да отсечеш дървета, преди да направиш снимка, имал съм такива случаи. Винаги, когато ходя в планината задължително имам няколко неща – въже, трион, брадва и други неща, които са необходими за оцеляване.

- Технологиите във фотографията всяка изминала година напредват. Това помага ли за професията и изобщо какви са предимствата и недостатъците на това развитие?

- Хубаво, че задаваш този въпрос. В края на XIX и началото на XX век фотографията е била тайнство – ерата на черно-бялата фотография, после и на цветната. Фотографията е била тайнство, защото влизаш в една лаборатория, не всеки е имал достъп дотам. Това е занаят, който се е криел в първите години и много хора са се чудили и са го свързвали с някакво тайнство – да се изкара образ върху хартия или от една плака. Докато последните 15 г., с навлизането на цифровата фотография, нещата коренно се промениха – сега вече всеки снима и всеки е фотограф, 2-3-годишни деца снимат с GSM-ми и таблети и имат доста познания. Нещата доста са напреднали, но най-важното за мен, и не само за мен, това е човекът зад апарата. Можеш да имаш най-модерния апарат, за хиляди левове, може и с един обикновен да направиш невероятна снимка, тоест зависи кой е зад обектива. Най-важен е човекът, а след това техниката. Но съвременните технологии за мен са водещи, аз също непрекъснато се развивам, чета, уча се, за да съм в крак.

- Може ли да се каже, че черно-бялата фотография остава класика?

- Категорично да. Тя разкрива психологическото състояние на духа и жалко, че през последните години се позабрави. Не може да се сравнява с цветната.

- Кои са тънкостите за качествената, хубавата снимка, въпреки че ти спомена, че е важен човекът зад апарата?

- Тънкостите са много. Първо човек трябва да има усет, сърце, око, за да види определена фотография. Тя може да е на една крачка от тебе, но трябва да имаш око, за да я видиш и да я заснемеш. От всяко едно нещо аз мога да направя художествена фотография, при определени условия. Понякога едно листо, паднало в кал, може да се направи фотография, която да те изуми. Въпроса е да го видиш и да знаеш как да го направиш. Това е един пример. Повечето хора снимат документално – на заведение, на почивка. Това са фотографии, с които регистрираш, че си бил на определено място. Това са моменти, които остават във виртуалното пространство. Аз го наричам така, защото ако тази фотография не я направиш на хартия, хвърляш я в компютъра, забравяш я в GSM-а и след време тя изчезва. Затова съветвам най-добрите фотографии да се вадят на фото хартия и да се слагат в албуми.

- Какво още не си снимал – обект, пейзаж, имаш ли някаква цел?

- Нямам поставена цел, при мене нещата излизат – или ги виждам или не. Имам определени теми, но те са си за мен, нямат някакъв срок.

- Какво ти дава фотографията?

- Дава ми свобода на духа, затова за мен фотографията е душевен израз на действителността.

- Има ли ценни кадри сред младото поколение?

- Има, но лошото е, че те се учат от интернет, а не се допитват до учители или до по-опитни фотографи.

- Ти от кой си се учил?

- Едни от важните за мен учители са Димитър Илиев от Първомай, съгражданина му Недко Недев и Кольо Пейчев от Стара Загора.

- Имаш ли последователи в рода?

- Синът ми имаше намерение да се занимава с фотография, но го отказах, тъй като не се печелят добри пари.

Интервю на Анета Кутелова

Едни от произведенията на Златко Латев

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини