30 °C

Започват разкопки на най-запазените български замъци

Сребърна монета на Иван Александър датира крепостта „Русокастро”.  Националният исторически музей субсидира разкопките на три крепости.

Ако миналият археологически сезон – лятото на 2016 г., археолозите бяха в съревнование кой по-голяма базилка ще изкопае, през този сезон ще бъде кой е открил по-голям замък. Както е известно сред 6-те хиляди планински крепости в България, има и такива, които са били резиденции на феодални господари на региона и те са строили укрепени резиденции вътре в крепостта, които са били наричани с различни имена. На запад – донжон, а на изток – замък. На територията на България сред 6 хил.крепости досега са разкопани около 40 замъка, което отговаря на сведенията за подчинения брой крепости на един господар. Така например в средновековните хроники се казва, че на Кракра Пернишки са били подчинени 35 крепости. Около тази цифра варират и други крепости на подчинени на феодала собственици.

Тази година Националният исторически музей (НИМ) започва разкопките на два от най-запазените замъци – Букелон край село Маточина, Свиленградско, който е запазен с височина 18 м, и на замъка „Белоградец”, Ивайловградско, с височина до триетажна сграда.

Но приятна изненада дойде от крепостта „Русокастро”, намираща се до едноименното село, на 20 км от Бургас. Там в плодородната бургаска низина, на един хълм се намира една от най-големите крепости в Югоизточна България, чиито стени обхващат площ от 53 дка. При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна), се установи, че върху хълма е построен най-големият феодален замък. Той обхваща площ от 2 хил.500 кв.м и по-голям от него е само този в Царевец /Търново/, построен върху терен от 5 хил.кв.м. Останалите замъци са под 1000 кв.м, включително и замъкът на Асеневци на хълма „Трапезица” във Велико Търново, разкопан от проф.Константин Тотев, който е върху площ от 660 кв.м. Замъкът представлява сложна конфигурация от стаи за живеене – складове за оръжие, църква и т.н. Приемната зала е с площ 20 на 6 м, тоест 120 кв.м., което показва, че това е зала за царски приеми.

Замъкът беше успешно датиран съвсем точно по уникален начин. В хоросана на крепостната стена бе открита сребърна монета на Иван Александър ( 1331-1371 г.). Построяването на този замък и неговото значение се обяснява от няколко исторически обстоятелства от началото на царуването на Иван Александър, които показват сложните дипломатически и военни отношения по това време.

Както е известно през 1330 г. черноморските градове и Южното Черноморие са обект на инвазия от византийския император Андроник III. Той нарушава договора си с България и превзема по Черноморието българските градове, заедно с прилежащите им територии. Останал да се съпротивлява само Анхиало. През 1331 г. цар Иван Александър, току-що превзел престола, с 6 хил.армия предприема поход за освобождаване на българските територии. Но спира, като вижда многократно превъзхождащата армия на Андроник III. След като преценява, че не може да я победи, сключва договор с Андроник. Според това споразумение византийците отстъпват на България град Ямбол, който успяват да превземат, а българите предават Анхиало.

Това е най-кратко просъществувалия договор , който траел само една нощ.

На разсъмване се притекли на площ още 6 хил. войници и с тази армия цар Иван Александър преценил, че вече има превъзходство на силите. Иван Александър тръгва срещу Византия. При крепостта „Русокастро” се разиграва яростно сражение, при което българите напълно разбиват византийската армия. Андроник се затваря в Русокастро, но на третия ден се предава, защото свършват запасите от муниции, вода и храна, а палещото слънце било безмилостно (походът се състоял през юли).

И така византийската армия била пленена.

Това е вторият император, след Теодор Комнин, който българите вземат в плен. За голяма изненада на Андроник Иван Александър не му избол очите, нито направил от главата му чаша, а го поканил на угощение. Двамата пиели червено вино, Иван Александър говорел за мира между съседите и между наздравиците бутнал текстовете на нов договор, според който българската граница минавала далеч на юг от Странджанското било. При тази нова ситуация град Несебър въстанал и изхвърлил труповете на византийците в морето. Въпреки това Иван Александър отчел, че гърцизираното население на Черноморските градове винаги предавало България в критични ситуации, затова решил да изгради от Русокастро „запънат пистолет” в тила на гръцките Черноморски градове.

От хълма на Русокастро има прекрасна видимост към Черноморието. Изграждайки крепостта, той помислил и за себе си като направил удобства. Това обяснява появата на този замък, далеч от столицата Търново.

Разкопките на Русокастро се ръководят от доц.Милен Димитров, директор на Бургаския исторически музей, който заедно с екипа си е сравнително добре осигурен финансово, като разкопките се извършват с помощта на община Бургас, Министерство на културата и НИМ. Възхитен от видяното на терена, директорът на НИМ Божидар Димитров е заявил, че ще субсидира разкопките до Коледа, до първия сняг. Според него, трябва да се подпомогне възстановяването на замъка „Русокастро”, който може да бъде прекрасен обект на културно-историческото ни наследство. 


Последни новини