Мария от Димитровград мечтае за електрическа инвалидна количка. Набират се средства.

29-годишната Мария Иванова от Димитровград е прикована на инвалидна количка от две години и оттогава не е напускала дома си. Не излиза навън, защото предоставеното ѝ от социалните през юли 2017 г. помощно средство е тежко, и с него младата жена не може да се придвижва. Отпуснатата ѝ инвалидна количка е тип „рингова“ с чужда помощ, но с бутането трудно се справя дори нейната 51-годишна майка Иванка Христозова.

Голямата мечта на Мария е да има електрическа моторизирана инвалидна количка. Това ще ѝ позволи да се придвижва сама навън, за да вижда света около себе си. Семейството не може да си позволи закупуването на удобното средство, тъй като Мария, 16-годишния брат ученик и майка им, преживяват с около 560 лв. месечно. Основният доход на семейството се формира от минималната заплата, която Иванка взема като помощник възпитател в детска градина и 65 лв. социална помощ, която взема Мария.

Тя е родена през септември 1989 г. до осмата си годинка била напълно здраво и жизнерадостно дете. Тогава се проявява  заболяването ѝ, което се изразява в силно изкривяване на стъпалата на двата крака и коленните стави. Лекарите установяват вроден метаболитен синдром. Въпреки състоянието си момичето се предвижвало само, макар и куцайки. Дългите години на затруднения в ходенето, довели до изкривявания на стойката ѝ. Преди две години, по време на разходка Мария се подхлъзнала и паднала. Била сама в злополучния ден, защото майка ѝ била на работа. От нараняването спряла да ходи, получила схващане на кръста и състоянието ѝ се усложнило. Останала на легло в продължение на цяла година. От залежаването напълняла, мускулите ѝ атрофирали, не успяла да се възстанови и така се стигнало до инвалидна количка.

Следствие на претърпените страдания и живот между четири стени, Мария започнала да изпада понякога в емоционални и психични разстройства. Изнервя се, понякога се смее, пее, крещи, но после се успокоява. Не обича много хора, не търпи шум, предпочита да е сама, и не желае да ползва услугите на Дневния център за възрастни хора с увреждания в града. Майка ѝ Иванка се надява това ѝ състояние да се подобри, когато започне да излиза редовно на разходки навън. „Има едно кученце което ѝ е другар, и така се чувства е щастлива. За последните две години успях да я сваля два-три пъти в градинката до блока. Мечтата ѝ е да има моторизирана количка, за да излиза когато аз съм на работа, а брат ѝ е на училище. Но аз не мога да ѝ купя. Животът е толкова скъп сега, че като взема заплата и разплатя всички разходи, и парите свършват. После карам на заеми и така в една въртележка заеми вземам – заеми връщам. Грижа се колкото мога за децата, не съм ги оставила, осигурила съм им всичко, което мога. Успях дори един стар компютър да им взема, който и двамата ползват. Синът ми ходи без учебници на училище, но той успява да си записва всичко. Добро дете е, помага на сестра си, не пие и не пуши. Дори вече си търси работа през ваканциите, за да ми помага“, споделя с гордост 51-годишната майка.

Според последното експертно решение на ТЕЛК към димитровградската МБАЛ „Св. Екатерина“, издадено на 29 октомври 2018 г. , Мария Иванова е с 60 % трайно намалена работоспособност. Степента ѝ на инвалидност не ѝ позволява отпускането на асистент. Няма трудов стаж, което е пречка да и бъде отпусната и социална пенсия. „Преди години подадох документи в НОИ, но оттам отказаха заради липса на стаж. Преди законите позволяваха да има асистент, но след промени в законодателството, сега няма това право, казва Иванка Христозова.

Със случая на нейната дъщеря и мечтата ѝ да има електрическа инвалидна количка са наясно колегите на Иванка в детските градини в Димитровград. Отскоро педагози и помощни работници събират пари, за да сбъднат мечтата на Мария. Наскоро семейството е получило и еднократна финансова помощ от Община Димитровград в размер на минимална работна заплата за закупуването на моторизирана количка. Сумата обаче е малко и не стига за подобна покупка. „Надявам се да взема втора употреба, но да е запазена, за да не се налага да я ремонтирам често. Такива обаче струват между 1000 – 2000 лв. ", казва Иванка.

Добри хора също решиха да помогнат за сбъдване мечтата на 29-годишната жена за Коледа. От днес в Димитровград стартира кампания за набиране на средства. Желаещите да помогнат, могат да го сторят чрез дарителските кутии, които засега са поставени в три хранителни магазина в града – „Морени“, „Сердика“ и „Капри“, очакваме да се поставят и кутии в очен център Верея Оптик на бул. България 2 и в магазин Елтех на бул. Д. Благоев 1.

Източник: Dimitrovgrad.bgvesti.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини