Богатите и бедните в Европейския съюз (видео)

Различните заплати в блока създават напрежение вътре между 28-те държави

Над 10 години след влизането ни в Европейския съюз, България остава най-бедната страна членка. Различните заплати в блока създават напрежение вътре между 28-те държави, бедните винаги смятат, че богатите се опитват да им налагат диктат, а богатите от своя страна се опитват да защитят стандарта си на живот. Вътрешна миграция, неравна конкуренция, спорни законодателства раздират вътрешността на Европейския съюз.

Град Минео в сърцето на Сицилия. Тук живеят малко повече от 5000 души, а освен трите църкви градът се гордее, че е родно място на Луиджи Капуана - известен писател на детски приказки в Италия.

113 милиона европейци страдат от бедност. Това е 22.5% от европейското население. Бедността е и една от основните причини за възхода на популистите. Те обещават повече работни места и повече пари.

28-те страни членки са сразлични стандарти на живот, но едно между тях е общо - 20-те процента на върха печелят 5 пъти повече от 20-те процента на дъното на социалната йерархия, а основният проблем е, че доходите на богатите растат много по-бързо, отколкото доходите на най-бедните.

 12% от европейците решават да се преместят в друга държава точно.

Златна Прага е столица на една от новите страни членки на Европейския съюз. И макар икономиката й да се движи с бесни темпове Чехия е далеч от стандарта на западноевропейските държави.

„Все още усещаме пропастта между нас и Западна Европа. В много отношения животът в Чехия е по-добър, отколкото в Западна Европа - достъп до здравеопазване, обществен транспорт, няма гета, социални осигуровки, но основната пропаст е в заплащането”, каза Петър Камберски -  колумнист/.

Ниските заплати в страните от Централна и Източна Европа се превръщат в предимство за икономиките. Те предлагат евтина работна ръка.

„Западните компании осигуряват много работни места в тези държави, а парите циркулират в националната икономика. Получават евтин труд - в този смисъл и двете страни печелят. Но от друга страна - печалбите им отиват обратно у дома при компанията – майка”, обясни политическият анализатор от „Еуропеум” Кристиан Ласен.

В основата на референдума за Brexit във Великобритания беше кампанията срещу имигрантите от Източна Европа и как те оказват дъмпинг на заплатите на самите британци. Години по-късно Европа направи реформа в Директивата за командированите работници, които трябва да получават минималната заплата на страната, в която са изпратени да работят.

“Един от основните рискове от социалния дъмпинг е, че той започва да разгражда материята на трудовия пазар. Намалява се минималната заплата в страната, създава се нечестна конкуренция и накрая неизбежно ще доведе до безработица, особено сред местните хора, защото не издържат на конкуренцията от на евтино платените чужденци”,каза още Кристиан Ласен.

Не само хората, но и самите западноевропейски компании не могат да издържат на конкуренцията от евтиния труд.  Пакетът „Мобилност” раздели Европа на център срещу периферия, на Изток срещу Запад.

„Пазарът на международния транспорт е превзет от Изтока, Западът изгуби позиции, защото не може да  предлага толкова ниски цени. Неприемливо е за нас един шофьор да има 70 и повече часа шофиране седмично, да почива в кабината на камиона, да получава около 1000 евро например”, коментира Доминик Рике - зам.-председател на Комисията по транспорт към ЕП, евродепутат от АЛДЕ.

За старите страни членки на Европейския съюз новите правила в пакета „Мобилност” ще регулират пазара, ще повишат стандарта на живот на шофьорите от изтока. Новите държави-членки, обаче, наричат пакетът Мобилност убиване на конкуренция.

И все пак у Централна и Източна Европа остава усещането за двойни стандарти в Европейския съюз. В писмо до европейските граждани френският президент Еманюел Макрон предлага минимална заплата за целия Европейския съюз. Дали обаче това е просто утопия?

„Това изобщо не е утопия.  Каква е драмата в Европа - фискалния и социалния дъмпинг, но кой плаща за това? Президентството - не въобще, премиерът - не, кой плаща - бедните, най-ниската социална прослойка”, смята Доминик Рике - зам.-председател на Комисията по транспорт към ЕП, евродепутат от АЛДЕ.

Eвропа на една скорост с равен стандарт на живот - възможна или не? Със сигурност не и за едно десетилетие, а докато постигнем идеала ще има още много сблъсъци между Изток и Запад, център и периферия, богати и по-бедни страни-членки, конкурентоспособност на бизнеса и добри условия на труд и заплати.

Източник: http://nova.bg

Коментари в сайта

Последни новини