Под повърхността на Плутон има океан от течна вода, са установили на база получените до момента данни американски геофизици. Тяхното изследване е публикувано в Geophysical Research Letters, а резюме - на официалния сайт на университета Браун.

Снимките от New Horizons, направени при близката му среща с най-известното тяло от пояса на Кайпер показват, че Плутон е много повече от ледена топка в космоса. Той има екзотична повърхност, състояща се от различни видове лед - вода, азот и метан. Има планини и възвишения, високи стотици метри. Има и гигантски тектонични образувания - криволичещи стотици километри разломи с дълбочина до 4 км. Именно те карат учените да смятат, че има реална възможност под повърхността на Плутон да съществува океан от течна вода. Картината показва, че планетата е преминала период на разширяване. Подземен океан, който бавно замръзва би довел до подобно разширяване.

Ако океанът под повърхността на планетата-джудже беше замръзнал преди няколко милиона или милиарда години, към днешна дата Плутон би се свил и силно деформирал. Това би било забележимо за учените, които изследват отдалеченото небесно тяло по данните от New Horizons. Но към момента не са открити следи от подобни процеси и следователно е възможно океанът от течна вода под повърхността на Плутон да съществува досега.

Геофизиците са проверили хипотезата си чрез компютърен модел на топлинната еволюция на Плутон. В него били включени и последните данни от станцией New Horizons за размера и плътността. Моделът показал, че ако подземният океан на Плутон е замръзнал, той би бил образуван от хексагонален воден лед (лед II), а не от тригонален. Тригоналният, за разлика от познатия ни земен лед, има по-малък обем и при образуването му няма разширяване, а свиване. Това би довело до образуване на глобални разломи и характерен релеф, каквито обаче учените не откриват на Плутон.

Образуването на лед II е възможно, ако дебелината на кората над океана е над 260 км. Обновеният модел на топлинната еволюция предполага, че на Плутон тази дебелина е над 300 км. Ледена кора от метан и азот покрива океана, като водата в него остава в течно състояние.