13 °C

С научно изследване за българската архивистика днес отбелязват Деня на архивиста в Кърджали

    С научно изследване на българската архивистика днес отбелязват Деня на архивиста в Кърджали. Автор е дългогодишният бивш директор на архива Вълчо Златилов. Книгата,която е плод на дългогодишен изследователски труд и професионална практика е под наслов „Вътрешнофондовата класификация в документалните и архивните фондове в България 1951-1990 г. ”Рецензенти са най-известните наши специалисти по проблемите на архивистиката :проф.д.и.н.Стефка Петкова и директорът на Държавна агенция „Архиви” доц.д-р Михаил Груев.

      Изследването е отпечатано от авторитетното издателство „Фабер” от Велико Търново, имащо зад гърба си над 3200 заглавия.”Фабер” публикува и първите две книги на Вълчо Златилов:”Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат/1919-1923 г./” и  „Разбойничеството в Източните Родопи между двете световни войни и съвместните действия на българските , гръцките и турските власти за неговото ликвидиране/1918-1941 г./”.

      Вълчо Златилов е роден през 1954 г.в Ивайловград. През 1978 г.завършва история с профил архивистика в СУ”Св.Климент Охридски”, след което започва работа като архивист в Държавен архив-Кърджали. От 1992 до 2018 г. е и ръководител на архива.

     Научните интереси и търсения на Вълчо Златилов са в две направления. Насочени са от една страна към основните теми и проблеми на архивната теория, методика и практика в България като вътрешнофондовата класификация в документалните и архивни фондове, обхвата и спецификата на информационните масиви, съхранявани в държавните архиви, публикуването на архивните каталози и други справочни пособия. От друга страна към изследване на теми от новата и най-новата история на Източните Родопи и Западна Тракия с оглед на преодоляването на съществуващите в историографията бели полета.

      Изследването на Вълчо Златилов посветено на архивистиката излиза в момент , когато се преосмисля въведената под съветско влияние практика на обработка и ползване на документите в българските архиви. Авторът подлага на критика съветски авторитети, чийто изследвания десетилетия са определяли развитието на българската архивистика. Той предлага свой метод за работа. Рецензентите и специалистите отбелязват като приносни първа и четвърта глава на книгата.

    Златилов се намесва и във фундаментални спор за процентът на архивираните фондове към документалните. Мненията са,че процентът варира от 5 до 10 на сто.

     В книгата си авторът отбелязва, че архивите като институция още с възникването си са били поставени пред задачата да намерят удобен и резултатен начин за организиране на документите,които са под тяхно управление. Ограниченото количество обаче,и видовото еднообразие на документите в началния период от съществуването на архивите позволяват  подреждането и описването на всеки документ  сам за себе си,  по аналогия с използваната  система при подреждането и описването на книгите в библиотеките. По късно с нарастването на обема на документите  се променя и методиката. Опитът във Франция през ХVIII-XIX въвежда в практиката  класификационната и отчетна единица „фонд”,която се ползва и днес. Съкращаването на времето за обработка на фондовете в архивите повсеместно се съпровожда от усилия за търсене на нови методи, отбелязва Вълчо Златилов.

    Днес Златилов ще има възможност да представи пред колеги и приятели основните аспекти на своето изследване. Това ще стане в Държавен архив-Кърджали на професионалния празник на архивиста.

    Като професионален празник на архивистите 10 октомври започва да се чества в България  през 60-те години на ХХ век. С Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерството на вътрешните работи, с което се поставя началото на националната архивна система. Постановление 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви. 

    Кърджали бг вести

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини