"Прогресивна България" е поредната управляваща партия, която като слон в стъкларски магазин се опитва да регулира цените на потребителските стоки. 

След като въведе преди месец в Закона за защита на потребителите спорното понятие "справедливи стойности" и изискването такива да се определят регулярно за основни хранителни и нехранителни стоки, сега правителството на Румен Радев публикува проект на методиката, по която ще се правят изчисленията. Тя е изработена от Министерството на икономиката, индустрията и инвестициите.

Първо, предложената за обсъждане методика зашеметява с множеството сложни формули за изчисляване на показатели като "локална себестойност", "европейски паритет", "дисконт", "справедлив брутен марж",  които на всичко отгоре се оказаха грешни.

Това обаче е по-малката беля. Експертите на Министерството на икономиката са обещали бързо да ги коригират, а и се разчита на Изкуствения интелект да се оправя със сложните сметки.

Истинският проблем е, че в методиката се въвежда една доста притеснителна разпоредба, която показва, че тези справедливи цени изобщо не са с "индикативен характер" и единствено за информация и ориентир за потребителите, както ни ги представяха от "Прогресивна България". В методиката е записано, че ако цените на търговеца са с 10% по-високи от изчислената от държавата справедлива стойност на съответната стока, то този търговец подлежи на "наблюдение". 

С други думи всяко отклонение с 10% в цените от това, което държавата е казала, че е справедливо, водят до проверки на контролните органи, а от там и до санкции. Това на практика си е

откровено налагане на таван на цените.

И отваря широко вратата за рекет на бизнеса.

Министърът на икономиката Александър Пулев се оправдава, че България всъщност прилага френския модел за определяне на справедливи цени на тяхната държавна Обсерватория за формиране на цените. "Тази организация във Франция има съвсем различни функции", опонира веднага икономистът Щерьо Ножаров. Тя наистина наблюдава цените, но не на отделни производители и търговци, а по групи стоки, и веднъж годишно изготвя доклад до френското правителство. То вече може да прецени дали се налага някаква държавна намеса при големи ценови отклонения.

У нас правителството обаче поставя под допълнителен надзор всички търговци с обороти над 25 млн. евро годишно, т.е. търговските вериги. Те са

натоварени с поредна бюрократична тежест - 

всеки ден да изпращат в Министерство на икономиката и КЗП информация за най-ниските цени във всяка група стоки с точни баркодове на артикулите. Това в методиката е наречено "цени котва", необходими на министерството да изчислява справедливите стойности. 

Всъщност все още не се знае обхватът на стоките, на които ще се изчислява справедлива цена. Те ще бъдат определени със заповед на министъра на икономиката. Бизнесът се опасява също така, че ще има и други изисквания за докладване на данни, за които още няма представа.

В същото време е в сила още един списък със стоки, определен от Комисията за защита на потребителите, чиито цени всяка сутрин търговските вериги са длъжни да докладват, за да бъдат пулбикувани в сайта "Колко струва", от който до момента не е видно да има някакъв особен ефект. Сега на този сайт ще се публикуват и справедливите цени за определен брой хранителни и нехранителни стоки, но също така и цените им на едро, за да има потребителят пълна представа. И да се удави в морето от данни.

Популистката идея на "Прогресивна България" с последните промени в Закона за защита на потребителите е следната: потребителите, като отидат в магазина и видят цената на стоката, която ги интересува, да бръкнат в приложението "Колко струва" и да се информират за справедливата цена на тази стока. И така ще направят информиран избор дали да я купят или не.

И тук е най-голяма нелепост. От методиката става ясно, че при изчисляването на справедливите цени и съпоставката им с цените на аналогични стоки в Европа (наречено Европейски паритет) не е отчетено влиянието на ДДС. Само че в магазина цените на етикетите са с ДДС. Значи, ако някой потребител много държи да прави сравнения, ще трябва да извади от крайната цена на етикета 20%-ния налог.

Колко потребители ще си правят труда да пресмятат колко струва продукта без ДДС? Сигурно толкова, колкото и в момента отварят приложението "Колко струва",  за да проверят в техния град коя верига за колко продава бялото саламурено сирене или хляб "Добруджа" и да хукнат към магазина с най-ниски цени.

Последните четири-пет години няколко правителства и управленски коалиции 

изгубиха ценно време в опити да сложат юзди на цените.

Сваляха ДДС, слагаха таван на цената на някои видове хляб, писаха закони "антиспекула" и за агрохранителната верига с всевъзможни идеи за таван на надценките (които, слава богу, не бяха приети). Извън популизма, авторите им знаеха, че не вършат работа, докато безпринципно се изливат публични средства за повишение на заплати, помощи, субсидии, компенсации и се раздуват бюджетните дефицити, което помпа още повече инфлацията.

Самите производители на хранителни стоки, които са най-заинтересовани търговците да не слагат големи надценки, са силно скептични за ефекта на справедливите стойности. И смятат това за губене на време.

"Не може една цена да е справедлива за всички. Пазарът е мястото, където се срещат продавачът и купувачът. Продавачът винаги ще е недоволен, че цената е ниска, а потребителят - че е висока. Да не забравяме, че и всеки отделен производител има различна производствена цена", казва Владимир Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите. Според него справедлива цена е тази на продукт с високо качество, която потребителят е готов да плати с удоволствие. "В българската действителност промоциите очевидно са най-справедливите за потребителите, защото най-много такива стоки се купуват", казва Гълъбов. 

"Ако държавата иска да намалява цените, нека да започне от себе си. И да си признае, че България е с един от високите ДДС за храните. Потребителите не се интересуват от информационни сайтове, а от цените на етикетите.", смята Щерьо Ножаров.

"Вместо управляващите да си губят времето с контрол на цените, по-добре да се активизират да подобрят бизнес средата, да премахнат административните бариери и да привличат повече инвеститори", коментира икономистът и бивш министър на икономиката Николай Василев.

От подобни ялови упражнения има и друг риск - 

Европейската комисия да наложи санкции

заради груба държавна намеса в ценообразуването.

Последният пример е Унгария. Само преди месец Еврокомисията заведе дело срещу Унгария в Съда на ЕС за аналогична разпоредба на българската "справедлива стойност". Става въпрос за налагането със закон през 2025 г. на ограничения върху ценовия марж до 10% за основни хранителни стоки и до 15% за други нехранителни стоки, задължавайки търговците да поддържат същите обеми на продажби. 

Европейската комисия отнесе казуса в съда с мотива, че подобна политика почива на фундаментално погрешното чиновническо разбиране, че разликата между доставната и продажната цена е чиста печалба.  Административното налагане на 10 или 15% таван на маржа принуждава компаниите да продават на загуба, защото не може да покрият реалните си разходи за персонал, логистика, складове и данъци.

Българските справедливи стойности де факто се явяват таван на цените точно като унгарския закон  - под заплаха от санкции държавата те принуждава да доказваш защо цената ти е над нейния хипотетичен "ориентир". От подобна мярка ефектът е ясен - изкривяване на конкуренцията, изтласкване на инвеститори и съдебни процедури за милиони.