Институтът за пътна безопасност (ИПБ) отправи критики към представената от Комисията за финансов надзор система „бонус-малус“. От организацията я определиха като „псевдо бонус-малус“ и „евтин пиар на гърба на пътната безопасност“. Според ИПБ предложеният модел няма необходимия превантивен ефект върху поведението на водачите и поставя акцента върху интереса на застрахователите, а не върху намаляването на нарушенията и катастрофите.

„За кого се прави тази система – за пътната безопасност или за застрахователите?“, питат от института.

Спорът е какво ще определя цената

Основната критика на ИПБ е свързана с начина, по който ще се оценява рискът. Според организацията истинската система „бонус-малус“ трябва да отчита нарушенията и рисковото поведение на водача още преди да се стигне до катастрофа.

Логиката според института е повече нарушения и по-рисково поведение да водят до по-висока цена, а безопасното шофиране – до по-ниска.

От ИПБ твърдят, че моделът на КФН вместо това поставя основен акцент върху застрахователните събития и претенциите.

„Вместо застрахователите да бъдат активен участник в превенцията на пътния травматизъм, те получават механизъм за по-прецизно управление и ценообразуване на собствения си застрахователен риск“, се посочва в позицията.

Според организацията така системата започва да действа основно след настъпването на инцидент, вместо да създава финансов стимул за промяна на поведението преди него.

ИПБ: Обявяват системата сега, инфраструктурата ще се изгражда 18 месеца

Другата основна критика е свързана със срока за изграждане на Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска.

От института посочват, че тя тепърва трябва да бъде изградена, а предвиденият срок е до 18 месеца.

„Днес – голямото обявяване. Следващите 18 месеца – изграждане на системата. Това ли е реформата?“, питат от ИПБ.

Според организацията публикуването на наредба само по себе си не означава, че е въведена ефективна система, която ще доведе до по-малко нарушения, катастрофи и загинали.

Колко ще печели изрядният шофьор и колко ще плаща нарушителят

От ИПБ настояват КФН да посочи и конкретния финансов ефект за водачите.

„Каква е реалната финансова полза за безопасния водач? И каква е реалната финансова последица за системния нарушител?“, питат от организацията.

Според института, ако няма ясен и достатъчно силен финансов стимул за безопасните водачи и санкция за системните нарушители, моделът трудно може да бъде определен като превантивна система „бонус-малус“.

ИПБ настоява КФН да обясни как предложеният механизъм ще влияе върху нарушенията и рисковото поведение и как ще бъде измерван ефектът му върху пътнотранспортния травматизъм.

„Пътната безопасност не се управлява с пиар. Не се управлява с наредби на хартия. И със сигурност не се управлява в интерес на застрахователите“, заявяват от института.

Според ИПБ смисълът на „бонус-малус“ трябва да бъде застрахователите да се превърнат в партньор на държавата срещу рисковото поведение на пътя, а не просто да получат още един инструмент за определяне на цената на застраховката.