България и още пет държави искат Брюксел да преразгледа зелените си политики за транспорта

България и още пет държави членки на Европейския съюз подписват в четвъртък в София декларация с общи искания към Европейската комисия да преразгледа свои регламенти и директиви, свързани с екологичните изисквания към горивата. Според тях те ще доведат до вдигане на цените на бензин и дизел с 15–17 евроцента още от началото на 2027 г., могат да намалят вече свитите нефтопреработващи мощности на Европа и да се отразят на доставките, при това без в сметката да влиза нестабилната геополитическа обстановка с войните в Украйна и Иран.

Това съобщи пред журналисти в понеделник Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), която заедно с организации от Гърция, Румъния, Чехия, Полша и Словакия инициира създаването на коалиция, която да защитава интересите на индустрията. В конференцията „Енергиен баланс на Централна и Източна Европа“, по време на която ще се подпише документът за разпространение до евродепутатите, ще участват министри и зам.-министри на икономиката и на енергетиката от шестте държави и представители на компании от бранша, за да коментират геополитическите и регулаторните предизвикателства пред този бизнес, както и проблемите с доставките и инфраструктурата.

Бенчев очерта онези, които петролната индустрия счита за най-сериозни.

По думите му влизащата от следващата година втора схема за търговия с парникови емисии, която вече ще обхваща и горивата, ще доведе до поскъпване на дизела и бензина с 15 до 17 евроцента на литър. Причината е, че за всеки тон пуснат на пазара дизел производителите трябва да осигурят три тона въглеродни квоти. При фиксирана за следващите две години цена от 43 евро без ДДС и акцизи на въглеродния двуокис това означава оскъпяване със 150 евро на тон или 15–17 евроцента на литър за крайните потребители, сочат изчисленията на бранша. От 2029 г. при развързването на парниковите цени не се знае какво ще стане.

Бенчев отбеляза, че дизайнът на тази схема е подготвен още преди войната в Украйна, а с войната в Иран от тази година проблемът става още по-сериозен за страните от цяла Източна Европа, че дори и за Западна Европа. Представителят на БПГА каза, че интерес към коалицията на шестте държави проявяват и Италия, и Хърватия. Целта е да убедят Брюксел да отложи с две години влизането в сила на втората част от европейската схема за търговия с емисии и да се намери адаптирано решение, съобразено с доставките и цените на петрола.

Като друг проблем пред петролния бизнес той очерта директивата, изискваща използване на 29 на сто възобновяема енергия в горивата до 2030 г. В момента България покрива 7% от изискването и то благодарение на използването на биогорива, произведени от земеделска продукция и остатъци. Еврокомисията обаче иска да се спре използването на рапица и други селскостопански култури за производството на биогорива. „Сега, например, нашите рафинерии внасят палмово олио и други остатъчни мазнини от Виетнам и Камбоджа, за да произвеждат биогорива, заради евроизискванията. Аз не знам какво пестим от парниковите емисии, като транспортираме тези суровини, вместо да използваме европейска земеделска продукция, при която имаме свръхпроизводство“, каза Бенчев.

На петролните компании освен това се забранява да правят енергийни спестявания, като влагат енергоспестяващи добавки във фосилните горива. Ако се спре тази практика, това ще означава вдигането на цената на горивата с още около 15 евроцента на литър, сочат разчетите на бранша. За да не се получава подобно оскъпяване, засега решението на българската държава е да наложи административна такса от 2 евроцента за всеки продаден литър горива на краен потребител от следващата година. Приходите от нея ще влязат във Фонда за декарбонизация и се очаква да са около 80–100 млн. евро годишно, сочат разчетите към внесените поправки в Закона за енергийна ефективност, които обаче все още не са приети.

Въпросният фонд бе сформиран в края на 2025 г. с 10 млн. лв. капитал, едва в средата на 2026 г. бе избран негов управител и бе обявено, че до месец ще бъдат обявени схеми за саниране на къщи https://www.mediapool.bg/greenpool/do-mesetsi-tragva-podpomagane-za-sanirane-na-kashti/, но това още не е факт. Сега е предвидено там да влизат и въпросните 2 евроцента от горивата и те да отиват за енергийна ефективност на сгради, за да се намали крайната консумация на енергия.

Бенчев отбеляза още, че нови европейски екокритерии ще засегнат и авиогоривата. Европейските авиокомпании вече използват 2 процента устойчиви горива, което се равнява на 1 млн. тона през миналата година. От 2030 година обаче задължението става 6%, но Европа няма капацитет да произведе толкова количества устойчиво самолетно гориво, а също от 2030 г. авиокомпаниите ще трябва да влагат и 0,7% синтетични горива – произведени с електролиза от възобновяеми енергийни източници. Това означава с ток от слънчеви или вятърни централи да се добива водород и от него – синтетичните авиогорива, което със сигурност ще оскъпи самолетните билети, стана ясно от думите на Бенчев.

Метановият регламент пък ще кара доставчиците на нефт и природен газ да верифицират парниковите емисии, използвани за производството на суровината, а в света има само три компании, които правят такава сертификация – „Екуинор“, „Тотал“ и „Шеврон“. Ако това стане факт от средата на следващата година, Катар вече обяви, че затваря пазара си в Европа, а държавата е третият по големина вносител на газ в Евросъюза, коментира Бенчев. По думите му така 80 процента от добивания в света суров петрол няма да може да се преработва в бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“. Не е ясно и как изискванията за обявяване на въглеродните квоти при добива на нефт и газ ще се отразят върху вътреобщностната търговия.

Според петролния бизнес в тези шест държави е важно да се преразгледат всички тези изисквания, защото запазването на рафиниращите мощности в Европа е стратегически важно за сигурността ѝ.

Владислава Пеева