Проучване на BGvesti сред големи работодатели показва, че недостигът на работна ръка и трудностите с трудовата дисциплина карат компании да търсят служители извън България и Европейския съюз. В две от предприятията вече има практика за наемане на работници от Непал, а общият им брой предстои да нарасне.

Гласувай в анкетата

Все повече работодатели в Димитровград търсят решение на проблема с осигуряването на достатъчно работници, като се обръщат към пазари на труда извън Европейския съюз. Проучване на BGvesti сред големи работодатели в града установи, че две компании вече наемат или подготвят да наемат служители от Непал.

В едното предприятие вече работят 20 души от азиатската държава, като очакванията са до края на годината броят им да достигне 35. В друга компания предстои да пристигнат още 11 работници.

Какво кара работодателите да предприемат тази стъпка и защо се оказва трудно да намерят достатъчно служители на местния пазар?

Не само недостигът на работници е проблемът

Сред основните причини, посочени от работодателите пред BGvesti, са нереалистичните очаквания за заплащане, трудностите с трудовата дисциплина, мотивацията и задържането на персонала.

Собственик на едно от предприятията разказва, че през годините се е сблъсквал с проблеми в организацията на работата, които според него не среща в същата степен при новонаетите служители от Непал.

Като пример той посочва отсъствията по болест. По думите му в предприятие с около 250 служители за един месец са отчетени общо 250 дни болнични. Това означава средно по един ден отсъствие на човек за съответния месец. Според работодателя служителите си вземат неистински болнични, като съмнението му се потвърждават и от факта, че отсъствията се концентрират около национални празници и почивни дни, за да могат служителите да си ги слеят почивните дни без да са имали планиран отпуск, с което затруднява планирането на производството.

Това са наблюдения на конкретен работодател, а не статистика за всички предприятия в Димитровград или доказателство за масови злоупотреби с болнични, но подобни злоупотреби се коментират и от други работодатели.

Според управителя на предприятието, за да спрат злоупотребите трябва да се промени манталитета на служителите или законова промяна с която първите дни от болничния да са неплатени, но пък това би ощетило всички онези, които са наистина болни.

Езиковата бариера не се оказва непреодолима

Според работодатели служителите от Непал сравнително бързо усвояват необходимите за производството дейности, въпреки езиковите затруднения. Той ги описва като мотивирани да работят и да постигат добри резултати.

По думите му част от тях дори изразяват желание да полагат допълнителен труд и да работят извънредно, за да получават по-високо възнаграждение.

Това е важно за производствените предприятия, в които натоварването, спазването на графиците и постоянството на работната сила са от съществено значение.

Работодателят смята, че част от кандидатите за работа в България имат нереалистични очаквания за възнагражденията в производствения сектор, особено за позиции, които не изискват висока квалификация или продължителен предишен опит.

Така се оформя един от основните проблеми на пазара на труда: работодателите търсят хора, готови да изпълняват определени производствени задачи при предложените условия, докато кандидатите преценяват дали възнаграждението си заслужава спрямо натоварването и личните им очаквания.

По-евтини ли са работниците от Непал?

На пръв поглед наемането на служители от държава извън ЕС може да изглежда като начин за решаване на кадровия проблем. То обаче не означава непременно по-ниски разходи за работодателя.

При наемането на чуждестранни работници възникват допълнителни разходи, които не съществуват или са значително по-малки при наемането на човек от местния трудов пазар.

Сред тях са:

• Административни процедури и документи – такси, визи, преводи, легализация и подготовка на необходимите документи.

• Посреднически услуги – когато се използва агенция за подбор и организация на наемането в държавата на произход.

• Транспорт до България – самолетни или автобусни билети.

• Настаняване – разходи за общежитие, квартира или друго осигурено жилище.

• Организация и обучение – въвеждане в работата, адаптация и преодоляване на езиковата бариера.

По предварителни ориентировъчни разчети административните разходи могат да достигнат 1000–1500 евро на човек. При използване на посредник са възможни допълнителни 500–1200 евро, а транспортът може да струва още 300–800 евро. Конкретните суми зависят от процедурата и условията по наемането и не представляват единна тарифа.

Към тях се добавят текущите разходи за жилище, които могат да бъдат съществени при наемането на десетки служители.

Това означава, че работодателят трябва да направи предварителна инвестиция, преди чуждестранният работник да започне да допринася за производството. Ако служителят напусне скоро след пристигането си, част от тези разходи може да не бъдат възстановена.

По отношение на възнаграждението чуждестранните работници, наети при приложимите условия на българското трудово законодателство, не могат да бъдат третирани като по-евтина работна сила единствено заради произхода си. Прилагат се съответните правила за трудовите възнаграждения и равното третиране.

Следователно решението да се наемат работници от Непал не може автоматично да се обясни с желание за намаляване на заплатите. За някои работодатели по-важни може да се окажат възможността да осигурят необходимия брой служители, постоянството на персонала и предвидимостта на производствения процес.

Какво показва ситуацията в Димитровград?

Фактът, че поне две компании в града вече разчитат на работници от Непал, показва, че търсенето на служители постепенно излиза извън традиционния местен пазар на труда.

За работодателите това е опит да осигурят необходимия персонал и да поддържат производството. За местната икономика обаче ситуацията поставя по-широки въпроси:

• Какви възнаграждения се предлагат в производствения сектор и какво очакват търсещите работа?
• Дали работодателите могат да си позволят да повишават заплатите до очакванията на хората, без това да оскъпи продукцията им, което да доведе до загуба на пазари и по висока инфлация, което в крайна сметка пак ще се отрази на същите тези работници?
• Дали има голяма част сива икономика в която се дават пари под масата, което пречи на "светлия" бизнес в който се плащат всички осигуровки?

Нашето проучване показва, че не всички работодатели в Димитровград изпитват еднакви затруднения или че местните кандидати масово отказват работа и са ненадеждни, но това е преобладаващото мнение.

Но виждаме, че работодателите започват да намират решения! Но какво ще се случи с българските граждани, ако започнат да бъдат замествани с по отдадени на работата и по невзискателни към работодателя си служители от далечни държави? 

За работодателите е важна производителността на труда, добрия екип, добрите нрави, постоянството, отдадеността и дори хигиенните навици, това са част от проблемите споделени в нашето проучване.

Сега търсим и какво е важно за служителите, като може да дадете своя глас в анкетата под статията.