Четвъртък, 5 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 13°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV

Проф. Ганчев: Опитите за скрито увеличаване на данъчната тежест от властта няма да останат незабелязани

Ден преди представянето на проекта за Бюджет 2027 икономистът проф. Ганчо Ганчев разкритикува липсата на предварителен обществен дебат за финансовата политика на правителството. Пред Bulgaria ON AIR той предупреди, че опитите за скрито увеличаване на данъчната тежест няма да останат незабелязани от гражданите.

Разговорът засегна и спора между управляващи и опозиция дали пред Европейската комисия е предлагано прехвърляне на половината от средствата от втория пенсионен стълб към НОИ за компенсиране на бюджетния дефицит. Правителството отрича да има подобно намерение.

Пенсионните фондове разполагат със 17–18 млрд. евро

Според проф. Ганчев подобна евентуална мярка би напомняла действията на Унгария и Русия, които в миналото са национализирали пенсионни фондове без положителен ефект върху икономиките си.

„Странно е, че се търсят решения именно в тази посока“, коментира той.

Икономистът посочи, че пенсионните фондове разполагат с ресурси от порядъка на 17–18 млрд. евро, инвестирани предимно извън България заради недостатъчно развит капиталов пазар и липса на подходящи проекти.

„Трябва да се намери начин тези пари да работят за българската икономика, а не да се търсят начини да бъдат национализирани“, подчерта проф. Ганчев.

По думите му, прехвърлянето на средства към първия пенсионен стълб би могло частично да облекчи бюджетния дефицит, но би променило основния замисъл на пенсионната реформа.

„Някакъв положителен ефект ще има, но това променя цялата логика на пенсионната система“, предупреди той.

Дефицитът не е драма, важно е за какво се харчат парите

Проф. Ганчев смята, че общественият дебат е прекалено съсредоточен върху размера на бюджетния дефицит, въпреки че подобни проблеми съществуват и в други европейски държави.

„Въпросът е в крайна сметка за какво се използва този дефицит“, обяви икономистът.

Според него допълнителните средства трябва да подпомагат икономическото развитие вместо да се използват за увеличаване на заплати и други непроизводителни разходи. Той не смята, че евентуално неизпълнение на целта за дефицит от 3% още през 2027 г. трябва да се драматизира.

Кабинетът опитва скрито да увеличи данъчната тежест

Икономистът определи като стратегическа грешка решението на правителството предварително да отхвърли възможността за промени в данъчната политика, въпреки недостатъците на съществуващата система.

Според него кабинетът се ориентира към ограничаване на разходите, като същевременно се опитва косвено да увеличава данъчната тежест чрез промени в данъчните оценки на имотите и осигуровките.

„Хората няма как да не забележат, тъй като това в крайна сметка са пари, които ще излязат от техните джобове“, предупреди проф. Ганчев.

„В крайна сметка хората гласуват чрез джоба си."

Икономистът добави, че механичното ограничаване на държавните разходи може да доведе до съкращения, забавяне на ръста на заплатите и социално напрежение.

„Само фиксирането на процент не е стратегия“, категоричен бе проф. Ганчев.

По отношение на предложените промени при ваучерите за храна той коментира: „С едната ръка даваме, с другата взимаме. И не е ясно какъв ще бъде крайният ефект, най-вероятно негативен."

По темата за инфлацията икономистът се позова на анализ на Международния валутен фонд, който свързва по-високите цени в България с голямата енергоемкост на икономиката.

Като пример той посочи столичната „Топлофикация“, където според него от десетилетия липсват достатъчно инвестиции и модернизация.

Проф. Ганчев разкритикува и правителствената политика по отношение на „Лукойл“, като посочи, че увеличаването на печалбата на компанията е допринесло за по-силното поскъпване на бензина и дизела в България.

„Според мен целта би трябвало да бъде не да увеличаваме печалбата на „Лукойл“, а да намаляваме скоростта на нарастване на цените“, заяви той.

В заключение проф. Ганчев настоя, че проектът за Бюджет 2027 е трябвало да бъде публикуван предварително, а основните предложения – обсъдени публично.

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход