На 7 ноември се отбелязва Европейският ден, посветен на намаляване на здравното въздействие на естествения радиоактивен газ радон. Целта е да се повиши информираността за здравната вреда от високите му нива и да се насърчат мерки за тяхното понижаване в обществени и жилищни сгради, съобщиха от РЗИ - Смолян.

Кратък филм за начините за намаляване на ефектите от газа, изготвен по Националния план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон върху населението, е достъпен в интернет на следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=lhFxn7C5Mi4&t=3s. Повече информация за въздействието на радона може да се открие и на сайта https://radon.bg/ на Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Към Лабораторията за изпитване „Радон“ в НЦРРЗ могат да се обърнат гражданите, които желаят да измерят концентрацията на радон в собствения дом.

Радонът се образува непрекъснато при разпадането на уран в почвата и скалите. Той може да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха, и свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната им обвивка и пукнатини в основата. В райони с уранодобив могат да се срещнат домове, за построяването на които са използвани отпадъчни материали с високо съдържание на радий – в този случай строителните материали може да са основният източник на радон. Най-значимо облъчване от радон човек може да получава в жилището си поради дългия ежедневен престой в него.

Вдишването на въздух, съдържащ високи нива на радон за дълъг период от време може да повиши риска от развитие на рак на белия дроб. Опасността се дължи най-вече на дъщерните продукти на радона, отделящи радиоактивни частици, които могат да постъпят с въздуха в човешкия организъм. Радонът е втората, след тютюнопушенето, причина за възникване на белодробен рак и водеща за непушачите. Съчетаването на употребата на цигари и облъчването от радон увеличава около 16 пъти риска за здравето – отказването от пушене е първата мярка срещу радона.

Въздействието на радона може да се намали чрез измерване на нивото му в дома и предприемане на необходимите действия. Основна предпазна мярка при сравнително ниски концентрации е редовният приток на свеж въздух чрез проветряване, особено през зимата, и чрез поставяне на вентилационни клапи на прозорците. При по-високи концентрации могат да се използват и методи за спиране навлизането на радон в сградата чрез запечатване на пукнатини в подове и стени, и вентилация на подподовите пространства и помещения чрез устройства (тръби и вентилатори).