Четвъртък, 19 ноември 2026 | Димитровград Предимно ясно 20°

На 25,9 млрд. км от Земята: „Вояджър 1“ и „Излел е Дельо хайдутин“ достигнаха историческа дистанция

Близо половин век след изстрелването си космическият апарат „Вояджър 1“ на NASA достигна разстояние, до което не е стигал нито един създаден от човека обект. На 18 ноември 2026 г. той стана първият космически апарат, отдалечил се на един светлинен ден от Земята. Това означава, че радиосигналите, чрез които NASA поддържа връзка с него, се нуждаят от приблизително 24 часа, за да го достигнат.

Според изчисленията на NASA апаратът е преминал историческата граница в 05:16:07 ч. източноамериканско време на 18 ноември. Това се случва 49 години, два месеца и 11 дни след изстрелването му на 5 септември 1977 г.

„Това е начин да отпразнуваме колко далеч от Земята се намира космическият апарат – наистина, наистина далеч. Но е по-лесно да обясним това на хората, ако използваме позната мярка, например един ден“, каза пред Newsweek Брус Уагонър, който отговаря за надеждността на мисията „Вояджър“.

NASA определя постижението като „изключителен исторически момент“ и го отбелязва със специална кампания.

На борда на „Вояджър 1“ се намира и т.нар. Златна плоча – позлатен меден диск със звуци, музика, изображения и послания от Земята. Сред 27-те музикални записа е българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска. Записът е направен през 1968 г. от американския фолклорист Мартин Кьониг. Същата плоча се намира и на борда на „Вояджър 2“.

Един светлинен ден – 25,9 милиарда километра

Светлинният ден е мярка за разстояние, а не за време. Светлината се движи със скорост приблизително 300 000 километра в секунда и за 24 часа изминава около 25,9 милиарда километра.

За сравнение, това разстояние се равнява на повече от 646 000 обиколки на Земята. Светлината достига от Луната до нашата планета за около 1,3 секунди, а от Слънцето – за приблизително осем минути и 20 секунди.

Огромната дистанция създава сериозни предизвикателства за инженерите на NASA. Всяка команда, изпратена от Земята, пътува около 24 часа до „Вояджър 1“. Отговорът изисква още толкова време. Така между изпращането на команда и получаването на потвърждение могат да изминат приблизително 48 часа.

„Трябва внимателно да планираме всяка команда, защото са необходими около два дни, за да потвърдим успешното ѝ изпълнение. За щастие, екипът има богат опит в работата при това необичайно ограничение“, обясни Бавана Гупта, анализатор на енергийната система на мисията.

Неочаквано, достигането на един светлинен ден може да улесни част от комуникацията. Според инженера Тод Барбър, тъй като Земята се завърта около оста си приблизително за 24 часа, геометрията между космическия апарат и 70-метровата антена на NASA в Австралия ще бъде практически еднаква при изпращането на сигнал и получаването на отговор два дни по-късно.

Това улеснява планирането, но отстраняването на технически проблеми остава бавно, защото инженерите трябва да изчакват резултатите от предишните команди.

Технология от 70-те години продължава да изследва Космоса

Още по-впечатляващо от разстоянието е, че NASA продължава да поддържа връзка с апарата.

„Те използват технологии от 60-те и 70-те години. Това са антики, които все още правят авангардна наука“, каза Уагонър.

През август 2012 г. „Вояджър 1“ стана първият създаден от човека обект, навлязъл в междузвездното пространство отвъд хелиосферата – огромната защитна област около Слънцето, образувана от слънчевите частици и магнитните полета. „Вояджър 2“ го последва през 2018 г.

Двата остават единствените космически апарати, които са работили извън хелиосферата.

През април 2026 г. NASA потвърди, че двата останали работещи научни инструмента на „Вояджър 1“ продължават да измерват плазмени вълни и магнитни полета. Тези данни помагат на учените да разберат по-добре почти неизследваната среда между звездите.

Енергията постепенно се изчерпва

Поддържането на апарата в работно състояние става все по-трудно. „Вояджър 1“ използва генератори, които произвеждат електричество от топлината при радиоактивното разпадане на плутоний. Мощността им намалява с около четири вата годишно.

За да пести енергия, NASA постепенно изключва научни инструменти. През април е спрян и уред за измерване на заредени частици.

Според Гупта апаратът вече разполага с по-малко от половината електрическа мощност, която е имал при изстрелването си.

Екипът прилага и специален енергоспестяващ план с вътрешното название „Big Bang“. Той предвижда едновременно изключване на няколко устройства и замяната им с алтернативи, които използват по-малко електричество.

Инженерът Тод Барбър отдава дълголетието на мисията на качеството на използваните компоненти. По думите му едва ли някой от първоначалния екип е предполагал, че и двата апарата ще продължат да работят успешно през 2026 г.

Странните сигнали и загадките на междузвездното пространство

През десетилетията „Вояджър 1“ неведнъж е предизвиквал интерес с необичайни сигнали, които понякога пораждат конспиративни теории.

През 2022 г. апаратът започна да изпраща странни данни от системата, която контролира ориентацията му и поддържа комуникационната антена насочена към Земята.

Част от информацията изглеждаше случайно генерирана, а други показания не съответстваха на действителното състояние на апарата. Въпреки това той продължи да приема команди и да изпраща научни данни.

Впоследствие инженерите установиха, че информацията преминава през бордови компютър, който е спрял да работи години по-рано. След пренасочването ѝ през работещ компютър нормалната комуникация беше възстановена. Причината за първоначалната промяна обаче остава неизяснена.

Апаратът е регистрирал и действително необичайни явления. След навлизането си в междузвездното пространство той измерва колебания в разредения йонизиран газ между звездите. NASA преобразува тези данни в звукови честоти, известни като „звуците на междузвездното пространство“.

Това не са истински звуци, които се разпространяват в Космоса, а измервания на колебания в електрически заредени частици, преобразувани в честоти, достъпни за човешкия слух.

„Вояджър 1“ е регистрирал и т.нар. междузвездни цунами – ударни вълни, които възникват, когато слънчеви изригвания предизвикат смущения в плазмата отвъд хелиосферата. Една особено продължителна вълна през 2014 г. е дала на учените допълнителна информация за тази среда.

Наблюденията показват, че пространството между звездите далеч не е празно и неподвижно.

Какво означава историческият рекорд?

Достигането на един светлинен ден не означава, че „Вояджър 1“ е преминал нова физическа граница в Космоса. Нищо необичайно не се случва с апарата в момента, в който разстоянието достига тази стойност.

Постижението обаче показва колко далеч е достигнала човешката технология. Почти 50 години след изстрелването си „Вояджър 1“ продължава да изпраща данни към Земята, въпреки че дори сигнал, който се движи със скоростта на светлината, се нуждае от цял ден, за да го достигне.

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход