1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Срещат се трима приятели и тримата с нови обувки и почват да се хвалят.
Пълвият:
- Мойте обувки са от кродилска кожа, 1000 лв.
Другите двама:
- Е, значи нямат скъсване.
Вторият:
- Мойте са от змийска кожа, 2000 лв.
Другите двама:
- И твойте нямат скъсване.
Третият след кратко мълчание:
- Мойте са от п*тка, без пари.
Първите двама със завист:
- Твойте наистина нямат скъсване.