Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
В гората преди време имало голяма криза за дамски превръзки.
Един ден Зайо Байо си вървял през гората, насреща му баба Меца. Тя му казала:
- Зайо, я ела да ти кажа нещо!
Отишъл той, а тя го хванала за врата и шляп-шляп - се обърсала с него и го захвърлила. Седи си Зайо, целия мръсен, кървав, а отгоре лети орела и му се хили. След един месец пак - Зайо Байо си вървял през гората, насреща му баба Меца. Тя му казала:
- Зайо, я ела да ти кажа нещо!
Отишъл той, а тя го хванала за врата и шляп-шляп - се обърсала с него и го захвърлила. Седи си Зайо, целия мръсен, кървав, а отгоре лети орела и му се хили. След един месец Зайо Байо си вървял през гората, среща орела - целия мръсен, кървав, мазен. Орела го пита:
- А бе Зайо, ти защо си казал на баба Меца, че с крилца са по-хубави?