Гларусът Гошо тръгва на автостоп за морето.
Качва го открит камион превозващ празен кофчег.
Завалява силен дъжд и Гошо влиза в ковчега.
След малко камиона спира на двама махащи цигани.
- А ва бате,ши на качиш ли до Бургас.
- Качете се,отзад има още един.
Качват се.Пристигат в Бургас.Шофьора пита Гошо,къде са се
дянали циганите,след като не е спирал никъде,и е карал с 80.
Гошо разказва какво е чул.
- Мирко,ко ши кайш,да видим ли ко има вътре?
Някой пръстен,някой часовник.
- Страх май.
- Няма страшну ва,той умря вечи.
Гошо обяснява:
- Аз само надигнах капака на ковчега,седнах и за секунда
видях двама да се надпреварват,кой да скочи пръв.
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите:
- Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!