Вицет — Димитровград

Една вечер на кадровачка в едно поделение се паднало да дава нощен караул около сградата на щаба. Решил обаче дежурният по район да направи неочаквана проверка на сигурността. На следващия ден редник Пенкова подава оплакване срещу капитана, за опит за изнасилване и тормоз. Бригадниат генерал от своя страна: - Педник Пенкова, стига си циврила. Когато забележите нарушител, командата е: "Стой - ще стрелям, А НЕ - "СПРИ, ЩЕ ВИКАМ, ИМАМ СПРЕЙ"..

Семейни 03.10.2017 3,306 прегледа

Следващ →

Още вицове

Най-кратката и с най-щастлив завършек приказка: Имало едно време един момче. То поискал ръката на едно момиче: - Ще се омъжиш ли за мен? Момичето отвърнало: - Не! И момчето заживяло щастливо, ходило на лов и риболов, играло много голф, пиело бира, играло на карти, имало много пари и пърдяло когато си поиска. Край. Трима дебели германци отишли в България, за да учат български и чули едно момиченце да им се смее: – Трима дебели германци, трима дебели германци! Те го запомнили. После чули на пазара: – За два пакета семки! Те го запомнили. После чули по радиото: – Едно! Две! Три! Бум в стената! После чули по телевизора: – Ура! Ура! Ура! Те го запомнили. Като се разхождали, видели една убита жена! Дошли полицаите и попитали: – Кой уби тази жена!? – Трима дебели германци,трима дебели германци! – Защо я убихте!? – За два пакета семки! – Как я убихте!? – Едно! Две! Три! Бум в стената! – Отивате в затвора! – Ура! Ура! Ура! Срещат се двама приятели: - Представи си значи, моята годеница ми върна пръстена и ще се омъжва за друг. Искам да разбера къде живее! - За какво ти е? Ще се биете ли? Я по-добре забрави просто! - Ти пък! Просто искам да му продам пръстена... Двама борци решили да закусят и си купили банички. По едно време единият усеща, че приятеля му прави нещо зад него, обръща се и що да види. Другият, пъшкайки се опитва да си навре баничката отзад. — Кво правиш бе, брато? — Как кво правя, ям. — Как ядеш бе, като баничката ти стърчи отзад! — А бе сутринта бях на зъболекар и ми каза да ям от другата страна… Тя го пита: - Ако си тръгна от теб, ще плачеш ли? Той помислил малко и казвал: - Да...от време на време... Тя се разчувствала и нежно го пита: - А защо, скъпи? - Защото няма да има кой да реже лука! - с тъга отговорил той...