Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
До пътен патрул спира чуждестранна кола. От вътре се подава мъж и пита:
- До ю спиик инглиш?
- Мълчание
- Шпрехен зи доич?
- Ъ?
- Парлате италиано?
- Кво?
- Парле франсе?
- Кво рече?
Опитал мъжа на още 2-3 езика със същият резултат и си тръгнал. Ченгетата постояли и по едно време единият казал:
- Абе Петров, нема да е зле да научим некои чужд език та да може да се оправяме бе!
- Хахахааха! Тоя като знаеше седем да не би да се оправи бе, Иванов! -отвърнал другия.