На органите на едно тяло им отпуснали пенсия. Но пенсията била само една. Органите направили събрание за да решат на кого да я дадат. Един викал "На сърцето", друг "На черния дроб". Доста време спорили. Някъде от дъното на залата се обадил един орган:
- Дайте пенсията на мен! Аз цял живот съм работил в тъмни и влажни пещери, на висока температура, в лоши условия и сега съм уморен. Аз искам пенсията!
Председателят на събранието:
- Какъв си ти дето се обаждаш там в дъното? Я стани да те видим кой си!
Органът:
- Охоо.... Аз ако можех да стана щях ли да искам пенсия!?!
Тогава органите единодушно решили да дадат пенсията на него. И от тогава до ден днешен този орган се пенсионира пръв.
Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.