Германка, французойка и българка си говорели. Германката:
- Аз, като се прибрахме от медения месец, казах на мъжа си "Аз в тая къща няма да пера!" Първия ден не го видях, втория ден не го видях, на третия се върна с пералня.
Французойката:
- Аз на моя му казах "в тая къща няма да готвя!" Първия ден не го видях, втория ден не го видях, третия ден не го видях, на четвъртия се върна с напълно автоматична роботизирана кухня.
Българката:
- Аз пък казах "в тая къща няма да готвя, пера, чистя...!" Първия ден не го видях, втория ден не го видях, третия ден не го видях, четвъртия не го видях, на петия зех с едното око леко да го виждам...
Седи осъден на смърт в килията. Време е вече да дойдат за изпълнението на присъдата. И изведнъж влиза при него в килията група хора. Един от тях казва:
- Ние подадохме обжалване по вашето дело, разгледаха го и ви оправдаха - сега сте свободен.
Осъденият направо заплакал от радост, прегръща всички, ръкува се. Обажда се и една жена:
- А ние от обществото за правата на човека заради причинените морални щети го компенсираме с един милион долара.
Осъденият вече съвсем се побъркава от радост и не знае какво да каже, когато един казва:
- Виждате ли червената лампичка - усмихнете се, снима ви скрита камера.