Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър - странно, но не знам нищо за това...
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава... Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!
Известен с лъчезарната си усмивка кмет починал. Ковчегът с тялото бил изложен за поклонение.
Покрай него са наредени опечалени близки и познати.
Сред тълпата две жени си шушукат:
- Ле-ле, виж го само! Същият, както на предизборния си плакат - усмихнат, весел, като жив.
Ама, как така? Нали разправят, че го треснала светкавица?
- Да, бе - точно! - отвръща другата, - Обаче глупакът си помислил, че отново го снимат!