Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Лежи на смъртно легло старецът Онаний, а около него тъжни стоят внуците му - до един мъжаги. Лежи Онаний и напевно нарежда:
- Умря Ленин и с него умря ленинизмът... Умря Сталин, а с него и сталинизмът... Умре ли Онаний...
Внуците в хор:
- Не умирай, дядо!!!