Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът му обещал да закара животното у тях на следващия ден. Дошъл както се уговорили, на следващия ден, но без кравата.
- Извинявай, Моше, но кравата умря...
- Жалко, но тогава ми върни стоте шекела!
- Не мога, Моше, вече пропих и пропилях парите.
- Добре, тогава просто ми донеси кравата.
- За какво ти е умряла крава?! - шашнал се селянинът.
- Ще я разиграя на лотария.
- Как ще разиграваш на лотария умряла крава?!
- Повярвай ми, мога да го направя... Просто на никого няма да казвам, че кравата е умряла.
След месец селянинът случайно среща Моше:
- Какво стана с моята умряла крава?
- Разиграх я на лотария, както ти обещах. Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела чиста печалба.
- И как - никой ли не се възмути?!!
- Само този, който спечели кравата. Как се възмущаваше и как крещеше!... Даже се наложи да му върна двата шекела!