Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 25°
Хирург към пациент: - Поздравления! Напълно възстановихме вашия откъснат палец и отново ще може да свирите на цигулка. Само дето сега ще трябва да пикаете седнал...
Черен хумор 2,113 прегледа
Следващ →

Още вицове

При доктора: - Докторе, имам лоша памет и съм много разсеян, какво ще ме посъветвате? - Занимавайте се с бокс. - И ще помогне? - Не, но над вас никой няма да се смее. Отишли в едно село да интервюират 120-годишен дядо - да разкаже за живота си, как се е запазил досега. По едно време му звъни джиесема (модерен дядка бил), разменя набързо няколко думи и става: - Туй ще е интервюто журналистчетата, работа ме чака. - Ама защо така внезапно... - Брат ми ме вика. - Ооо, вие имате брат? Жив? - Да, той е на 125 години. - Невероятно! А защо ви вика? - Баща ми има нужда от помощ и ще ходим да помагаме. - Я! Ама вашия баща също е жив? - Да, баща ми е на 150. - И с какво ще му помагате ако не е тайна? - Има да се доизкусуряват някои детайли от сватбата на дядо ми... - Дядо ви е жив? - Да, дядо е на 180 години и днес ще се жени за 18-годишна. - Е че не му ли е малко късно, бива ли го още за такива работи... - Абе аз не знам късно ли е, рано ли е или дали го бива. Той самият също не ще да се жени, ама техните като го натискат... Когато Чък Норис играе на криеница, той никога не се крие, а винаги търси. Програмист се запознава с девойка, която учи древногръцки в университета. Извлизат на кафе и тя през цялото време говори с патос за древногръцкия език. Програмиста решил да направи впечатление. Замислил се малко и казал: - И аз много обичам древногръцкия език. И азбуката им обичам. Даже си имам и любими букви. Те са - делта, алта и контролта… Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?