Иванчо си спомня:
- В училище се учех лошо, и директорът непрекъснато викаше майка ми. После си пооправих успеха, и се наложи мама и директорът да си търсят друго място за срещи.
Срещат се двама. Единият - тъжен, другият - замислен.
- Какво си се оклюмал? - пита замисленият.
- Нещастие имам вкъщи... Любимото ми куче умря вчера...
- Да... - въздъхва замисленият. - И тъща ми...
- Умря?
- Не, и тя е кучка...