Съдията:
- Вашата жена се оплаква, че постоянно я държите в страх.
- Няма такова нещо господин съдия...
Съдията(шепнейки):
- Кажете ми, като мъж на мъж, как успявате?
Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!