Един цар имал три дъщери. Той много искал да ги омъжи, защото вече ставали на възраст, но никой не искал да ги вземе, защото били много грозни. Един ден на царя му писнало и ги накарал да вземат по един лък и да стрелят - където падне стрелата, там ще се омъжат. Стреляла първата - стрелата паднала в обора - хайде, омъжила се за овчаря. Стреляла втората - в реката, омъжила се за рибаря. Стреляла третата - в едно блато. Отиват да видят кой живее там - няма жива душа, само една жаба се излежава на едно голямо зелено листо. Принцесата я погледнала и - понеже била чела приказки - решила да я целуне, та да се превърне в принц. Целунала я - нищо. "Дали не трябваше да я целуна по двете бузи?" Пробвала - нищо. Жабата: "Аре, маце, сега вземи ми направи и една свирка, че съм много омагьосан!"
Кеворкян:
"-Материални претенции към България имате ли?"
Симеон C.:
"-Как материални?"
Кеворкян:
"-Имуществени?"
Симеон C.:
"-Как? Не. От собствената си страна ! Не! От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения – категорично не!"
(Разговор воден на 8 февруари 1990 г. и публикуван в книгата на Кеворкян "Разговори със Симеон Втори"