Петък, 21 август 2026 | Димитровград 25°
- Бихте ли казали колко време минава от кацането на самолета до изхода? - Зависи какво караш. Може и до пет години да откараш.
Разни 1,854 прегледа
Следващ →

Още вицове

- За последен път питам: кога ще ми върнеш парите? - О! Как се радвам, че повече няма да ми задаваш този идиотски въпрос. Минават годините... аз порастнах и сега си хапвам вафличка. Хапвам и се чудя аз ли станах толкова голям или вафлите ги правят по-малки вече. - Докторе, всяка нощ сънувам един и същ кошмар. Сънувам тъщата, която влиза в стаята ми и води заварзан с връвчица крокодил. - Да, това е ужасно. - Представете си: виждам жестоки жълти очи, зелена кожа, зъби, готови да те разкъсат... - Вие ме плашите... - О, аз още не съм ви казал нищо за крокодила... Говорят си двама: - Интересно, дали има таблетки срещу глад? - Да, има, само че са големи. - Нищо, важното е да помагат. - Помагат. - И що за таблетки са? - Пържоли се наричат. Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт... Започнал той Щирлиц. След ден яко клатене вече хората започнали да се зачудват защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много посрамено, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба: - Щирлиц - казал той - ти баща, ти майка, моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ! - Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!
Реклама — Зона 3 (728x90)