Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!