Що за болни нелепи кукли сме ние, каква е тази гадна малка сцена, на която танцуваме. Що за забавления имаме - да се чукаме и да танцуваме. Не ни пука за света. Не осъзнаваме, че сме едно нищо. Не сме това, което беше предвидено!!!!!
Младеж влиза в църквата да се изповяда:
- Грешен съм, отче.
- С коя сгреши, сине мой?
- Не мога да и кажа името.
- С жената на кмета или с жената на градския съдия?
- Не, не с тях.
- А може би с жената на пощальона? И с нея нашите мъже
правят грешки.
- Не, и с нея не съм.
- Щом не казваш имена, няма да мога да ти опростя греховете.
Младежът излязъл от църквата и приятелите му веднага го
наобиколили:
- Какво стана?
- Не ми опрости греховете, но научих няколко адреса на лесни
мацки.