Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията:
- Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите.
- Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи.
- Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен.
- Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я.