Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...
Внучето казва на дядо си:
- Абе дядо, я разкажи как си бил партизанин...
- Ами значи седя си аз в храстите и...
- И чакаш фашистите да дойдат, нали?
- Ъмммм, ами да, то едното не пречи на другото.