Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка.
- Трябва да нахраним тези, които са гладни! - настоятелно повтаря пасторът.
- Добре де, добре - недоволства един от селяните, - ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
Богата тъща казва на зетя си:
- Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави - струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник.
На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва:
- Направих всичко както ми нареди. Прави - струвай, погребението е днес в 12 часа.