Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград Слънчево 34°
Историята ни учи, че човек не се учи от историята. Георг Фридрих Хегел.
Бисери 4,376 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва: - И какво правиш тук?! - Ами, возя се... - Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!.. Иванчо казва на баща си: - Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. - Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия! Аз като мъж мога да кажа че одбрявам платения секс... осебено като ми плащат на мен.. :) Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя... Реален разговор в чата: - Здравей! - ) - А къде са очите?? - :
Реклама — Зона 3 (728x90)