Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата:
- Моля паспорта за проверка.
Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря - нула внимание.
- Имате ли багаж?
Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука - започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил:
- Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? - извадил печата и го ударил върху някакъв документ - А сега захарта е нерафинирана!
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.