Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той.
Надарен мъж се явил при свети Петър. Свети Петър го разпитал за живота му. Мъжът изповядал, че много обича жените и не пропуска сгоден случай.
Тогава свети Петър му дал един чук и пирони. Всеки пирон отговарял на една негова любовница. Свети Петър му посочил една стена; на нея мъжът трябвало да забива пирони и по тях да се катери нагоре. Ако успеел да изкачи стената, щял да влезе в рая.
Заизкачвал се мъжът. Но накрая не му достигнал само един пирон. Затюхкал се той, заудрял главата си:
- Ех, ако бях любил и онази куцата, сега щях да вляза в рая!