- Скъпи, нали очите ми са сини като небето?
- Ъхъ.
- И устните ми са алени като рози!
- Ъхъ.
- Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!
Иванчо намръщен, като буреносен облак, отива на работа. Колегите го питат:
- Кво си такъв кисел, бе, да не са ти потънали гемиите?
- Кво да съм весел, нападна ме, наеба ме, взе ми парите и фюйт!
- Добре де, поне физиономията видя ли му я?
- Кво да й гледам физиономията на моята Марийка?