Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!
Случка в офиса:
Гледна точка на мениджъра:
Компютърът не щя да се включи - викам оня шаман сисадмина. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори некви неясни думи, завъртя ми стола десетина пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, включи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмори нещо и излезе.
Гледна точка на сисадмина:
Отивам при юзъра, а оня глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко, ама тихо да не чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече от бюрото, включих го, пак го напсувах и излязох...