Четвъртък, 20 август 2026
|
Димитровград
34°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Защо администраторите не се зарибяват по Big Brother? - Защото виждат всичко!
Прочети още подобни вицове
15.02.2023
03.11.2021
11.06.2017
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Алкохол - упойката, необходима за операцията наречена живот!
Бисери
03.10.2017
3,354 прегледа
Следващ →
Още вицове
Включили една жена да е в списъка на съдебни заседатели за участие в съдебен процес. Тя се опитва да откаже, мотивирайки се, че е противник на смъртното наказание и затова не може да е съдебен заседател. Опитват се да я разубедят: - Не става дума за смъртно наказание. Ще се гледа дело, за това че един мъж проиграл в казиното всички пари, които били заделени за покупка на кожено палто за съпругата. - Това вече променя нещата - съгласява се жената. - При такива обстоятелства е напълно възможно да си променя мнението за смъртното наказание.
Срещат се двама приятели: - Да знаеш аз оня ден обърках жена ми с крадец, как викаше, как крещеше, като я изхвърлях от прозореца. - Това не е нищо! Аз обърках крадец с жена ми, как викаше горкия, как се опъваше...
На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията: - Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите. - Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи. - Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен. - Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. - А! Кой беше това?! - простенва тя от приятна болка. - Поручик Ржевски, Ваше величество! - представя се той, удряйки с токове. - Продължавайте, полковник, продължавайте…
Аптекар към малко момиченце: - Ето лекарството за баща ти. Преди да му го дадеш, го раздрусай добре! - Не мога, чичко, баща ми тежи сто килограма!