Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 17°
Човешкият ум е ограничен. Глупостта не е.
Бисери 3,765 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Ало, Софийска вода ли е? - Да, какво обичате? - От чешмата ми тече вода! - А... вие какво очаквахте? - Еми, като гледам сметката, очаквах да е поне Хайнекен! Иванчо в час: - Госпожо, а как е правилно да се пише - "икономика" или "економика"? - Взимайки в предвид състоянието й и моята заплата, Иванчо, както искаш си я пиши... Момиче се глези на приятеля си : - Скъпи, трябва да си направя френски маникюр! А момчето я гледа неразбиращо: - Ааа.. тоя френски маникюр ... нещо свързано със смучене на нокти ли е ? Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там! - Изглежда, че много съм се напил. Абсолютно всичко ми се вижда двойно. Какво да направя? - Ами затвори си едното око!