Двама чукчи отиват на лов. На брега на океана виждат морж и успяват да го застрелят преди да се гмурне във водата. Хващат те моржа за опашката и започват да го влачат към селото. Работата върви едва-едва, защото зъбите на моржа се забиват в снега. След четири часа усилен труд срещат бял ловец, спират да си починат и се оплакват, че влаченето не спори.
- Ами хванете го за зъбите и ще потръгне! - посъветвал ги той.
Послушали го те и след време единият казва:
- Ей, белия ловец е много умен! Виж колко лесно влачим моржа!
Другия отговаря:
- А бе умен, умен, ама на, пак стигнахме до океана!
Върви си вълка през гората и по едно време чува шумолене в храстите.
Поглежда и какво да види? Заека е@е една мъртва кокошка.
- Абе зайо, как може да правиш такива работи в мойта гора бе.
Изчезвай веднага и ако те видя още веднъж ще те пребия.
След няколко дни вълка си върви пак през гората и по едно време пак чува шумолене в храстите.
Поглежда и гледа пак заека е@е този път една умряла сърна.
- Леле зайо, аз предупредих ли те бе?
- Ама аз ...
- Няма аз бе, казах ли ти да не правиш такива неща в мойта гора бе? За последен път те предупреждавам.
Следващия път направо ще те убия, няма да се разправям повече с тебе.
След няколко дни върви си вълка пак през горта и пак чува шумолене зад един храст.
Поглежда и пак заека е@е този път мъртва мечка. Скочил веднага върху него и го хванал за врата, а заека:
- Ей сега мърдаше бе, досега мърдаше ...