Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 17°
Зенон бил запитан веднъж от своите ученици: - Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни? Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал: - Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.
Любими Герои 3,945 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Извинете, правите ли свирки на непознати??? - Не! - Приятно ми е аз съм Данчо! Преди - Гошо, хайде да играем на карти. - Не мога! В момента съм награбил една учителка. Сега - Гошо, хайде да играем на карти. - Не мога! В момента съм наскайпил една учателка. В купето влиза кондуктора за проверка на билетите, един дядо дълго се рови да си намери билета, но не може. - Ще мина след няколко минути - казва кондукторът. - Сигурен съм, че ще го намерите. След няколко минути се връша. - Виждам, че не сте си намерил билета...Няма проблем, вярвам, че господинът има. - Но аз трябва да го намеря! Там пишеше къде отивам! В килия, в ареста- Българин, Руснак и Евреин. Българинът получава колет - сланина, хляб и патронче ракийка. Предлага на евреина: - Ще хапнеш ли сланинка? Евреина мисли на ум: "Ще ям сланина, ще ми се омазни задника, ще искат да ме ебат тия гадове...Няма да ям". И евреина отказал. Предложил Българина и на руснака. Руснакът си помислил - "Ще ям сланина, ще ми се омазни задника, ще искат да ме ебат тия гадове, но пък от сланината ще ми заякнат ръцете, значи ще ям" Седнали двамата Българина и Руснака, изяли сланината, хляба, изпили ракийката и по едно време българинът казал: - Братушка, заякнаха ли ти ръцете от сланината? - ДА! - Дръж тогава евреина да го наебем! Крал Артур се е приготвял за кръстоносен похот. Преди да тръгне, Артур отишъл при най-верния си рицар -Ланселот и му казал: -Ето ти този ключ. Той е от кулата, в която заключих Гуинивиър. Ако не се върна до една година, я освободи. Артур тръгнал, но едва бил изминал 200 -300 метра и чул тропот на кон. На коня бил Ланселот, който викал: -Кралю, дали сте ми грешен ключ.