Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград 28°
На срещата на НДСВ с БСП за новият кабинет, НДСВ казват: -Да, ние ще подкрепим правителсво на БСП, но ако Симеон Сакскобурготски е Министър-председател! -Добре де, казват преговарящите от БСП, а неможе ли Сергей Станишев да е Премиер, а вие да имате министър на всяко второ министерство и да имате контрола над комисията по надзора и да управлявате инвестициите. -Ами да страхотно! Но Вие май се шегувате! -реагират НДСВ -ДА така е, но Вие първи започнахте...
Политически 3,436 прегледа
Следващ →

Още вицове

В детската градина. Иванчо казва на Марийка: - Марийке, ела на балкона да ми направиш една свирка! - Иванчо, а какво е това балкон? - попитала Марийка . Иванчо отива при баща си: - Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: - Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив... Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал: - Ех, че ми се яде спанак! След още седем години вторият казал: - Ех, че ме се яде спанак!... Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано: - Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него! Събират се всички грузински старейшини и решават, че повече не може така да продължава и ще обявят война на Русия. Всички са съгласни без един. Председателят го пита: - Защо не искаш, страх ли те е? - А не, просто се чудя как ще ги погребем тези 100 милиона. Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...
Реклама — Зона 3 (728x90)