Понеделник, 5 октомври 2026
|
Димитровград
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Въпрос: Защо на следващото футболно първенство мислят да забранят "мексиканската вълна"? Отговор: На предишното три блондинки се удавили.
Прочети още подобни вицове
20.09.2026
10.09.2026
03.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Черен хумор
Реклама по Иранската телевизия: Изпрати думата бомба на номер 6666 и помогни на страната в развитието на ядрената програма, запомни, думата бомба на номер 6666.
Черен хумор
03.10.2017
2,457 прегледа
Следващ →
Още вицове
Поискал един човек пари на заем от свои приятел програмист: - Колко ти трябват? - попитал програмистта. - Мии 1000 лева ще ме оправят... - Дай да ги закръглим на 1024!!! - казал програмистта.
- Татко, ти си роден във Варна, мама в Силистра, а аз в София, нали така? - Да, момчето ми. - Колко е хубаво, че успяхме да се срещнем!
Пиян се вози в автобус. По едно време му става зле от друсането и той възпитано предупреждава: - Пазете се, лошо ми е!!!! Хората почват да го успокояват и да му обясняват, че тия работи в автобуса не се вършат - ей я спирката къде е...... Пияницата се съгласява: - Добре ще броя до 48 и чак тогава.... Хората се успокояват - спирката е наистина близичко. А пияницата: - 6x8 = 48...
Психиатър внимателно изслушва безкрайните оплаквания на пациент в депресия. Накрая се възцарява мрачна тишина. - Добре, да предположим, че се опитам да ви помогна - казва накрая психиатърът. - Но, както казвате и вие, защо е нужно… Все едно - всичко в тоя живот е така безсмислено…
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!