Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
- Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
- Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна - бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо - казала баба Меца - като бъркаш Червена шапчица с червена барета...
Един човек поискал да поставят надгробен паметник на тъща му.
-Имате ли нещо хубаво,но по-евтино?
-Има един,само че на него е гравирано чуждо име.
-Няма значение.Покойната ми тъща не знаеше да чете.