Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
- Събрали сме се да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?Първа душа:
- Той беше добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо? Та нали с теб бяхме приятели!
Душата на Иван:
- Бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време чувам как влиза някакъв бизнесмен. После нахлува килър и стреля. Аз нито дишам, нито шавам!
Душата на умрелия:
- Е добре, но аз какво общо имам?
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?