Учителката на Иванчо казала:
- Деца, кажете всяко от вас какво добро дело е извършило вчера? Кажи ти Анета!
- Ами аз купих хляб на една старица дето не можеше.
- Браво, миличка, браво това наистина е добро дело! Ах Иванчо ти пак ми нарушаваш дисциплината! Сигурна съм, че вчера не си ивършил добро дело.
- Не госпожо, вчера аз също извърших добро дело.
- И какво бе то?
- Спасих едно момиче от изнасилване.
- Как?
- Кандърдисах я.
Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.