Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Една жена изпратила съпруга си до магазина късно вечерта. Магазинът, естествено се оказал затворен и мъжът се отбил в близкия бар. Там се запознал с очарователна жена, поговорили си, посмяли се и естествено се озовали в леглото.
Събужда се съпругът към два часа през нощта, поглежда часовника и скача:
- О не! Жената ще ме убие! Да ти се намира парченце тебешир?
Дала му жената тебешир и той бегом се прибира вкъщи. На вратата го чака разгневената съпруга:
- Къде беше?
- Разбираш ли, магазинът беше затворен и аз отидох в бара, там се запознах с една жена, говорих си с нея, смяхме се и после отидохме у тях...
- Не ми разправяй врели-некипели! Я си покажи ръцете!
Мъжът протяга ръце напред, целите изцапани с тебешир.
- Ето, видя ли? Пак си играл билярд цяла нощ!