Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 17°
Попитали радио Ереван: - Кой орган е най-напрегнат при самозадоволяване? - Ушите...
Радио Ереван 4,160 прегледа
Следващ →

Още вицове

Идва си войник от казармата на село при баба си и дядо си. На двора вижда дядо си и му казва: - Хей дядо, виж ме какъв войник съм, имам си автомат, пистолет, нож, гранати и всичко останало. Виж какво ще ти покажа - добавя той, вади една граната, издърпва предпазителя и я мята в кенефа до оградата на двора. След 4 секунди целият кенеф се взривява и всичко става на трески. Дядо му го гледа и възкливка: - Да, момчето ми, наистина си голям войник. Да беше сега и баба ти тук и да можеше да те види. - Баба, да! Защо? А тя къде е? - пита войникът - Беше в тоалетната. Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея. Какъв е недостатъка да се носи минижуп? Трябва да се прави прическа и отдолу... - Хареса ли ви петела с вино, господине? - пита келнерът. - Ако трябва да съм честен, - отговаря клиентът - повече би ми харесало, ако петелът беше млад колкото виното, а виното на толкова години, колкото петела. Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят: "Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..." Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал: - Колко мило! Но писателят продължил: "...а вместо тях, гробища откриват"